„Синя България“ иска Йотова да наложи вето върху бюджет 2026

От „Синя България“ искат президентът Илияна Йотова да наложи вето върху приетия в петък Бюджет 2026, това става ясно от писмо, изпратено до държавния глава.

Ето и мотивите за призива им:

Уважаема госпожо Президент,

Обръщаме се към Вас с настоятелен призив да упражните конституционното си правомощие по чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ) и в предвидения 15-дневен срок да върнете за ново обсъждане в Народното събрание приетия на 24 юли 2026 г. Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г. (ЗДБРБ за 2026 г.).

Отлагателното вето е конституционен механизъм за контрол за законосъобразност и целесъобразност, чрез който държавният глава дава на законодателя нова възможност да преосмисли спорни разрешения от гледна точка на съответствието им с Конституцията, с международното и европейското право и с действащото вътрешно законодателство. Приетият закон поражда сериозни съмнения по всеки от тези критерии. Мотивите за настоящия призив излагаме по-долу.

I. Нарушение на фискалните правила по Закона за публичните финанси

Законът за публичните финанси (ЗПФ) установява система от императивни числови фискални правила, които обвързват както изпълнителната власт при съставянето, така и Народното събрание при приемането на държавния бюджет. Тези правила не са пожелателни ориентири, а действащи законови норми, чието спазване е условие за законосъобразността на всеки годишен бюджетен закон.

Съгласно ЗПФ дефицитът на сектор „Държавно управление“ на годишна основа не може да надвишава 3 на сто от брутния вътрешен продукт, а годишният бюджетен дефицит по консолидираната фискална програма, изчислен на касова основа, се ограничава до 2 на сто от БВП. Наред с това средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит не следва да надвишава 0,5 на сто от БВП.

Приетият Закон за държавния бюджет за 2026 г. залага рекорден дефицит от порядъка на 5,7 на сто от БВП — стойност, която почти двойно надхвърля законовия таван от 3 на сто и многократно — касовото ограничение от 2 на сто. Приемането на бюджетен закон с параметри, които пряко противоречат на действащ закон от същата йерархична степен, без предварително и надлежно изменение на ЗПФ или без доказано и формално обявено наличие на изключителни обстоятелства по смисъла на закона, представлява приемане на закон в нарушение на установения от самия законодател правен режим.

Обстоятелството, че бюджетният закон и ЗПФ са актове от еднаква степен, не санира противоречието. Правовата държава изисква вътрешна непротиворечивост на правния ред. Ако мнозинството счита фискалните правила за неприложими към бюджет 2026 г., то е длъжно първо да измени ЗПФ по прозрачен начин и с ясно изложени мотиви, а не мълчаливо да ги дерогира чрез приемане на бюджет, който ги нарушава. Заобикалянето на собствения закон подкопава предвидимостта на публичните финанси и създава опасен прецедент.

II. Несъответствие с критериите от Маастрихт и с правото на Европейския съюз в условията на членство в еврозоната

2026 г. е първата бюджетна година на България като пълноправен член на еврозоната. Това коренно променя правната тежест на фискалната дисциплина: числените ограничения вече не са само въпрос на вътрешна политика, а произтичат пряко от правото на Европейския съюз, което има предимство пред противоречащото му национално право.

Съгласно Протокола относно процедурата при прекомерен дефицит и Пакта за стабилност и растеж съотношението на планирания или фактическия държавен дефицит спрямо БВП не следва да надвишава референтната стойност от 3 на сто. Заложеният дефицит от порядъка на 5,7 на сто от БВП представлява явно и значително превишение на тази референтна стойност.

Приемането на бюджет с такъв дефицит на практика гарантира откриването на процедура при прекомерен дефицит срещу Република България още в първата година от членството ѝ в еврозоната, с произтичащите от това препоръки, корективни изисквания и репутационни и финансови последици за страната. Освен това реалната картина може да е дори по-неблагоприятна: при прекласифициране на капиталови трансфери и вноски към държавни предприятия по методологията ESA 2010 отчетеният по европейските стандарти дефицит рискува да се различава допълнително от заложените национални показатели. Приемането на закон, който още при влизането си в сила поставя държавата в положение на нарушение на европейското право, е самостоятелно основание за преразглеждане.

III. Пороци в законодателната процедура

Държавният бюджет е сред най-значимите закони, приемани от Народното събрание, и изисква завишен стандарт на обоснованост, прозрачност и обществено обсъждане. Приемането на ЗДБРБ за 2026 г. поражда основателни съмнения за спазването на този стандарт.

1. Недостатъчна обоснованост и оценка на въздействието

Законът за нормативните актове изисква всеки проект за нормативен акт да бъде придружен от мотиви, съответно от оценка на въздействието, които да обосноват необходимостта, целите и очакваните последици от уредбата. При бюджет с рекорден дефицит и значително ново задлъжняване липсата на надлежна, задълбочена и убедителна обосновка на отклонението от законовите фискални правила и на дългосрочната устойчивост на публичните финанси съставлява процедурен порок с материалноправно значение.

2. Пренебрегване на становищата на компетентните органи

Фискалният съвет на Република България — независимият орган, натоварен по закон да следи за спазването на фискалните правила — е отправил остра критика към бюджетната рамка, като е предупредил, че тя задълбочава дефицита, отлага необходимите структурни реформи и създава риск за финансовата стабилност на страната, и е настоял за нейното радикално преработване. Приемането на закона без съобразяване с това становище и без публичен отговор по повдигнатите рискове противоречи на духа на законовия механизъм за фискален надзор.

3. Дефицит на консенсус и прибързаност

Бюджет с такива дългосрочни последици беше приет при подчертана липса на широка парламентарна и обществена подкрепа и при незавършен диалог в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Прибързаното приемане на акт с многогодишен ефект върху държавния дълг лишава законодателния процес от необходимата задълбоченост.

IV. Противоречие с конституционни принципи

Изложените нарушения не са изолирани технически несъответствия, а засягат основни начала на конституционния ред.

1. Принципът на правовата държава (чл. 4, ал. 1 КРБ)

Правовата държава изисква държавната власт да се упражнява в рамките на закона и правният ред да бъде вътрешно непротиворечив. Приемането на бюджетен закон, който пряко нарушава действащите фискални правила по ЗПФ, без тяхното предварително изменение, накърнява принципите на законност и правна сигурност и подкопава доверието на гражданите и на международните партньори в предвидимостта на българските публични финанси.

2. Разделението на властите и фискалният надзор (чл. 8 КРБ)

Системата от фискални правила и независимият фискален надзор са проявление на институционалните гаранции за отговорно управление на публичните средства. Пренебрегването на тези гаранции от страна на мнозинството отслабва механизмите за взаимен контрол и баланс между институциите.

3. Отговорност към бъдещите поколения и устойчивост на публичните финанси

Натрупването на рекорден дефицит и лавинообразно нарастване на държавния дълг прехвърля тежестта на днешните решения върху бъдещите поколения данъкоплатци. Дългосрочната устойчивост на публичните финанси е обществена ценност, чиято защита оправдава връщането на закона за ново, по-задълбочено обсъждане.

V. Заключение и искане

С оглед на изложеното приетият Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г. поражда сериозни съмнения за съответствието си с фискалните правила по Закона за публичните финанси, с критериите от Маастрихт и правото на Европейския съюз, със стандартите на законодателната процедура и с основни конституционни принципи.

Затова призоваваме Ви, на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България, да упражните правомощието си на държавен глава и да върнете за ново обсъждане в Народното събрание Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., като с мотивите на указа насочите вниманието на народните представители към привеждането на бюджетната рамка в съответствие със законовите фискални правила и с ангажиментите на страната като член на еврозоната.

Убедени сме, че упражняването на отлагателното вето в този случай е не само правно основателно, но и дълбоко в интерес на финансовата стабилност на държавата и на доверието в институциите.

С уважение,

Политически съвет на Десен съюз СИНЯ БЪЛГАРИЯ